Не тъга, а самота.
Ранен изгрев. Две очи.
Не плача, просто мълча
и гледам града отстрани.
Не сърце, което скърби
за любов далече изгубена.
Не душа, която търпи
болка, така незаслужена.
Не минало, само спомени
за мечти така и неизживяни.
Не любов, а тръпки огнени.
Искри, но отдавна изтляни.
Изгрев светъл, топъл, красив,
началото на поредния ден.
На фона на света, самотен и сив,
където сякаш живея във плен.
Не питай какъв е проблемът сега.
Добре съм, просто не съм щастлива.
Не чувствам радост, нито тъга,
не чувствам дори, че съм жива.
Празен поглед, тишина.
Всичко рано или късно си отива,
а след него остава само следа.
Не плача, просто мълча.
© Цветелина Неделчева Всички права запазени