Mar 20, 2013, 11:27 PM

Просто мълча

  Poetry » Other
910 0 1

Не тъга, а самота.

Ранен изгрев. Две очи. 

Не плача, просто мълча

и гледам града отстрани.

 

Не сърце, което скърби

за любов далече изгубена.

Не душа, която търпи

болка, така незаслужена.

 

Не минало, само спомени

за мечти така и неизживяни.

Не любов, а тръпки огнени.

Искри, но отдавна изтляни.

 

Изгрев светъл, топъл, красив,

началото на поредния ден.

На фона на света, самотен и сив,

където сякаш живея във плен.

 

Не питай какъв е проблемът сега.

Добре съм, просто не съм щастлива. 

Не чувствам радост, нито тъга, 

не чувствам дори, че съм жива. 

Празен поглед, тишина. 

Всичко рано или късно си отива,

а след него остава само следа.

Не плача, просто мълча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...