Mar 20, 2013, 11:27 PM

Просто мълча

  Poetry » Other
908 0 1

Не тъга, а самота.

Ранен изгрев. Две очи. 

Не плача, просто мълча

и гледам града отстрани.

 

Не сърце, което скърби

за любов далече изгубена.

Не душа, която търпи

болка, така незаслужена.

 

Не минало, само спомени

за мечти така и неизживяни.

Не любов, а тръпки огнени.

Искри, но отдавна изтляни.

 

Изгрев светъл, топъл, красив,

началото на поредния ден.

На фона на света, самотен и сив,

където сякаш живея във плен.

 

Не питай какъв е проблемът сега.

Добре съм, просто не съм щастлива. 

Не чувствам радост, нито тъга, 

не чувствам дори, че съм жива. 

Празен поглед, тишина. 

Всичко рано или късно си отива,

а след него остава само следа.

Не плача, просто мълча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...