Просто откровение
С теб света откривам отново,
но понеже краката са пълни с олово,
всички крачки са трудни и тежки,
свързани с болки и грешки...
От мен какво да очакваш, не зная,
аз не съм този, за когото се зная,
с всяка стъпка отварям по страница,
не зная къде е простор, нито граница.
Така нанасям ти болки и рани,
разкъсвам душата, мечтите съдрани,
всичко и в мойта камбана отеква,
вина да дълбае не секва.
Всякакви мисли витаят в главата,
какво, къде, колко, картинка позната,
но ти си превзела изцяло сърцето,
то твое е, от теб е заето.
Оставям го да го правиш каквото поискаш,
да го пазиш на топло, до кръв да го стискаш,
дори кинжал да забиеш направо,
твоето място остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дончо Антонов Всички права запазени
