Просто откровение
С теб света откривам отново,
но понеже краката са пълни с олово,
всички крачки са трудни и тежки,
свързани с болки и грешки...
От мен какво да очакваш, не зная,
аз не съм този, за когото се зная,
с всяка стъпка отварям по страница,
не зная къде е простор, нито граница.
Така нанасям ти болки и рани,
разкъсвам душата, мечтите съдрани,
всичко и в мойта камбана отеква,
вина да дълбае не секва.
Всякакви мисли витаят в главата,
какво, къде, колко, картинка позната,
но ти си превзела изцяло сърцето,
то твое е, от теб е заето.
Оставям го да го правиш каквото поискаш,
да го пазиш на топло, до кръв да го стискаш,
дори кинжал да забиеш направо,
твоето място остава...
© Дончо Антонов All rights reserved.
