Просто си валеше...
923
0
1
| Валеше. Тихо е. Меки капки дъжд галят запотените стъкла. Липсват ми устните, близки и сладки. Но няма те. За радост или за беда. Опитвам се да те изтрия. Мислех, лесно ще да е. Опитвам. Но кръстопът пътя ми разделя. Дали да прости на себе си и да продължи едно сърце или да се остави самотата живота му до край да определя. Сама съм слаба. Не мога да реша. Нямам сили да се спася и едва ли мога вече. Сама съм в своя свят, изграден на твоя, а той без теб преди началото си е обречен... Вали. Ситни капки по стъклото ми се стичат, галят студената плът. В душата ми сме все още двама, които се обичат, но капките измиват всичко дори и този път. Преобърнах света си. Празен. Мрачен. Мъртъв. Това ли съм аз? Това ли бях преди? Красива поляна със изсъхнали цветя. Това ли исках? Чакам. С безжизнени очи. *** Валеше. Капките дъжд всичко измиха. Стоях. Чакайх те в мрачината. Плаках. Беше ме страх. Дяволите всички грешки ми простиха... Но прости ми ти, че готова да те чакам още май не бях... (Валеше... Казват, времето лекува. Небето синьо вече ще е черно и потънало в кал. Вали... Но сърце, което вечно се преструва, едва ли вижда кръвта, рисуваща в дъжда картина без жал... A... ето че простo си валеше...) | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
