Валеше. Тихо е. Меки капки
дъжд галят запотените стъкла.
Липсват ми устните, близки и сладки.
Но няма те. За радост или за беда.
Опитвам се да те изтрия. Мислех, лесно ще да е.
Опитвам. Но кръстопът пътя ми разделя.
Дали да прости на себе си и да продължи едно сърце
или да се остави самотата живота му до край да определя.
Сама съм слаба. Не мога да реша.
Нямам сили да се спася и едва ли мога вече.
Сама съм в своя свят, изграден на твоя,
а той без теб преди началото си е обречен... ...