Просто си валеше...

Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235

5 апр. 2007 г., 22:26

Поэзия

668 0 1

Валеше. Тихо е. Меки капки
дъжд галят запотените стъкла.
Липсват ми устните, близки и сладки.
Но няма те. За радост или за беда.
Опитвам се да те изтрия. Мислех, лесно ще да е.
Опитвам. Но кръстопът пътя ми разделя.
Дали да прости на себе си и да продължи едно сърце
или да се остави самотата живота му до край да определя.
Сама съм слаба. Не мога да реша.
Нямам сили да се спася и едва ли мога вече.
Сама съм в своя свят, изграден на твоя,
а той без теб преди началото си е обречен...
Вали. Ситни капки по стъклото ми се стичат,
галят студената плът.
В душата ми сме все още двама, които се обичат,
но капките измиват всичко дори и този път.
Преобърнах света си. Празен. Мрачен. Мъртъв.
Това ли съм аз? Това ли бях преди?
Красива поляна със изсъхнали цветя.
Това ли исках? Чакам. С безжизнени очи.
***
Валеше. Капките дъжд всичко измиха.
Стоях. Чакайх те в мрачината. Плаках. Беше ме страх.
Дяволите всички грешки ми простиха...
Но прости ми ти, че готова да те чакам още май не бях...

(Валеше... Казват, времето лекува.
Небето синьо вече ще е черно и потънало в кал.
Вали... Но сърце, което вечно се преструва,
едва ли вижда кръвта, рисуваща в дъжда картина без жал...
A... ето че простo си валеше...)

Просто си валеше...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения