19.06.2007 г., 23:56 ч.

Просто... стих 

  Поезия
853 0 3
Нямам думи вече. Изречена
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...
Нямам сили. Толкова близо, а така далече,
изплъзваш се и всяка целувка може да е и последна.
Не ме съжалявай. Болка съм ти вече...
За едно те моля... Преди да си заминеш, прегърни ме за последно...
Готова бях да ти дам целия си живот и все още съм...
чакам и до днес да разбереш, че без теб не искам да остана.
Нима всичко беше прекалено сладък сън?
Всичко след теб потъва във забрава... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??