Просто... стих
Нямам думи вече. Изречена
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...
Нямам сили. Толкова близо, а така далече,
изплъзваш се и всяка целувка може да е и последна.
Не ме съжалявай. Болка съм ти вече...
За едно те моля... Преди да си заминеш, прегърни ме за последно...
Готова бях да ти дам целия си живот и все още съм...
чакам и до днес да разбереш, че без теб не искам да остана.
Нима всичко беше прекалено сладък сън?
Всичко след теб потъва във забрава...
И ако си идеш... нека очите ми да избодат,
да не видя с коя след мен ще си.
Нека кръвта във вените ми пресушат,
ако допусна някой в сърцето ми и не си ти...
Нека след теб живот да няма.
Не ми е нужен. Сълзите си не мога да преглътна.
Не! Не си отивай! Не знам как да живея сама.
Никой никога няма да мога да обикна...
Нека няма живот! Нека душата ми в сянка превърне...
Нека сърцето ми в гарван черен се всели...
Нека е до тебе вечно, да те гледа, да те милва, да ти се радва...
Докато с очите си те гледам (в сянката) отстрани...
(И след мен не съжалявай. Запомни ме
като усмихнатото момиче, което до лудост те обича.
Ако някой ден ти стане тежко, потърси ме...
Но не тялом... аз съм момичето, което след всичко отново те обича...)
***
Обичам те...
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...
Нямам сили. Толкова близо, а така далече,
изплъзваш се и всяка целувка може да е и последна.
Не ме съжалявай. Болка съм ти вече...
За едно те моля... Преди да си заминеш, прегърни ме за последно...
Готова бях да ти дам целия си живот и все още съм...
чакам и до днес да разбереш, че без теб не искам да остана.
Нима всичко беше прекалено сладък сън?
Всичко след теб потъва във забрава...
И ако си идеш... нека очите ми да избодат,
да не видя с коя след мен ще си.
Нека кръвта във вените ми пресушат,
ако допусна някой в сърцето ми и не си ти...
Нека след теб живот да няма.
Не ми е нужен. Сълзите си не мога да преглътна.
Не! Не си отивай! Не знам как да живея сама.
Никой никога няма да мога да обикна...
Нека няма живот! Нека душата ми в сянка превърне...
Нека сърцето ми в гарван черен се всели...
Нека е до тебе вечно, да те гледа, да те милва, да ти се радва...
Докато с очите си те гледам (в сянката) отстрани...
(И след мен не съжалявай. Запомни ме
като усмихнатото момиче, което до лудост те обича.
Ако някой ден ти стане тежко, потърси ме...
Но не тялом... аз съм момичето, което след всичко отново те обича...)
***
Обичам те...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
