Jun 19, 2007, 11:56 PM

Просто... стих

  Poetry
1K 0 3
Нямам думи вече. Изречена
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...

Нямам сили. Толкова близо, а така далече,
изплъзваш се и всяка целувка може да е и последна.
Не ме съжалявай. Болка съм ти вече...
За едно те моля... Преди да си заминеш, прегърни ме за последно...

Готова бях да ти дам целия си живот и все още съм...
чакам и до днес да разбереш, че без теб не искам да остана.
Нима всичко беше прекалено сладък сън?
Всичко след теб потъва във забрава...

И ако си идеш... нека очите ми да избодат,
да не видя с коя след мен ще си.
Нека кръвта във вените ми пресушат,
ако допусна някой в сърцето ми и не си ти...

Нека след теб живот да няма.
Не ми е нужен. Сълзите си не мога да преглътна.
Не! Не си отивай! Не знам как да живея сама.
Никой никога няма да мога да обикна...

Нека няма живот! Нека душата ми в сянка превърне...
Нека сърцето ми в гарван черен се всели...
Нека е до тебе вечно, да те гледа, да те милва, да ти се радва...
Докато с очите си те гледам (в сянката) отстрани...

(И след мен не съжалявай. Запомни ме
като усмихнатото момиче, което до лудост те обича.
Ако някой ден ти стане тежко, потърси ме...
Но не тялом... аз съм момичето, което след всичко отново те обича...)

***
Обичам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...