Tajnata_Kralica (Александра Матеева) Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
1 152
Jun 19, 2007, 11:56 PM

Просто... стих

  Poetry
1K 0 3
Нямам думи вече. Изречена
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...

Нямам сили. Толкова близо, а така далече,
изплъзваш се и всяка целувка може да е и последна.
Не ме съжалявай. Болка съм ти вече...
За едно те моля... Преди да си заминеш, прегърни ме за последно...

Готова бях да ти дам целия си живот и все още съм...
чакам и до днес да разбереш, че без теб не искам да остана.
Нима всичко беше прекалено сладък сън?
Всичко след теб потъва във забрава...

И ако си идеш... нека очите ми да избодат,
да не видя с коя след мен ще си.
Нека кръвта във вените ми пресушат,
ако допусна някой в сърцето ми и не си ти...

Нека след теб живот да няма.
Не ми е нужен. Сълзите си не мога да преглътна.
Не! Не си отивай! Не знам как да живея сама.
Никой никога няма да мога да обикна...

Нека няма живот! Нека душата ми в сянка превърне...
Нека сърцето ми в гарван черен се всели...
Нека е до тебе вечно, да те гледа, да те милва, да ти се радва...
Докато с очите си те гледам (в сянката) отстрани...

(И след мен не съжалявай. Запомни ме
като усмихнатото момиче, което до лудост те обича.
Ако някой ден ти стане тежко, потърси ме...
Но не тялом... аз съм момичето, което след всичко отново те обича...)

***
Обичам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0