Просто така...
Понякога се будиш изпотен и с вик,
изплашен пак от черно-бели сънища.
Кошмарът се преплита в един изтъркан миг
и моето име прошепваш в просъница.
И идвам в съня ти с разпилени коси,
такава, каквато ме знаеш наистина -
да заместя кошмара с красиви мечти,
коя от коя по-съкровена и искрена.
За теб се раздавам – и пак, и отново.
Взимай всичко, което ти трябва.
Ще бъда до теб, ти бъди ми опора -
и всичко все по-прекрасно ще става.
Просто така ще идвам в съня ти
щом, полубуден, повикаш ме тихо.
Просто така ти ела и кажи ми,
че ме обичаш… това ще ми стигне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
