Усещам вибрациите на гласа ти
да галят тъжното ми лице.
Дали това не е просто вятъра?
Няколко сълзи развалят деня ми,
образуващи празно сърце.
Кажи, не са ли те просто от вятъра?

Виждам несбъднати мечти в твойте очи,
взиращи се в нечия душа.
Дали тя е огледалния образ на вятъра?
Намираме се там, където залеза мълчи,
а океаните превърнати са в суша...
Причината не е ли просто вятъра!

Лицето ми гали пръстите ти,
осветявайки тъмно петно.
Може би спомен от вятъра?
И когато не се докосват устните ни,
се питаме само едно...
Дали разделил ги е вятъра?