3 мая 2008 г., 13:11

Просто Вятъра

832 0 0
 

Усещам вибрациите на гласа ти
да галят тъжното ми лице.
Дали това не е просто вятъра?
Няколко сълзи развалят деня ми,
образуващи празно сърце.
Кажи, не са ли те просто от вятъра?

Виждам несбъднати мечти в твойте очи,
взиращи се в нечия душа.
Дали тя е огледалния образ на вятъра?
Намираме се там, където залеза мълчи,
а океаните превърнати са в суша...
Причината не е ли просто вятъра!

Лицето ми гали пръстите ти,
осветявайки тъмно петно.
Може би спомен от вятъра?
И когато не се докосват устните ни,
се питаме само едно...
Дали разделил ги е вятъра?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...