3 мая 2008 г., 13:11

Просто Вятъра

833 0 0
 

Усещам вибрациите на гласа ти
да галят тъжното ми лице.
Дали това не е просто вятъра?
Няколко сълзи развалят деня ми,
образуващи празно сърце.
Кажи, не са ли те просто от вятъра?

Виждам несбъднати мечти в твойте очи,
взиращи се в нечия душа.
Дали тя е огледалния образ на вятъра?
Намираме се там, където залеза мълчи,
а океаните превърнати са в суша...
Причината не е ли просто вятъра!

Лицето ми гали пръстите ти,
осветявайки тъмно петно.
Може би спомен от вятъра?
И когато не се докосват устните ни,
се питаме само едно...
Дали разделил ги е вятъра?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...