Просторно
ПРОСТОРНО
Изящни форми имат някои жени,
но нямат твоята душа необозрима.
Заключената обич в нас не подрани,
но в утрото на моя залез днес те има!...
Каквото, както – знаем си го само с теб...
Щастлив съм, че изобщо някога те срещнах!...
Във тоз живот – доволно тежък и нелеп,
за мене всяка твоя ласка е гореща!...
Проспах си дните, без дори да знам,
че, някъде отвяна, младостта ни тлее...
Сега самите двама с тебе сме си храм,
във който две души прогонени живеят...
Дори когато виното самотно ври
в разбудените вени – младо, накипяло,
душа и тяло ти просторно разтвори,
за да приемеш там душата с мойто тяло!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Поздрави и от мен!
