14 мая 2009 г., 10:28

Просторно

1.2K 0 15

ПРОСТОРНО

 

Изящни форми имат някои жени,

но нямат твоята душа необозрима.

Заключената обич в нас не подрани,

но в утрото на моя залез днес те има!...

 

Каквото, както – знаем си го само с теб...

Щастлив съм, че изобщо някога те срещнах!...

Във тоз живот – доволно тежък и нелеп,

за мене всяка твоя ласка е гореща!...

 

Проспах си дните, без дори да знам,

че, някъде отвяна, младостта ни тлее...

Сега самите двама с тебе сме си храм,

във който две души прогонени живеят...

 

Дори когато виното самотно ври

в разбудените вени – младо, накипяло,

душа и тяло ти просторно разтвори,

за да приемеш там душата с мойто тяло!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Магдалена! Да бъде същото и в душата ти! Хубав ден ти желая!
  • Ванилин, много хубаво...светло и красиво...
  • Благодаря, Таня! Не пиша толкова често... Но - каквото дойде. Поздрави и от мен!
  • Радвам се, че отново си тук!
    Силна е поезията ти, въздействаща!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ви, че се отбихте и прочетохте, Безжичен и Анна!
    Безжичен, да си жив и здрав! И да не си губим чувството за хумор, иначе предварително сме загинали!... Ако се срещнем някой ден, ще те черпя едно уиски от любимото ти! И ще разчепкаме темата за ограничената ни безкрайност!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...