Пространство на суета
Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта.
Постой с него, не бързай.
Разумът не познава времето,
освен когато се мъчи да избяга от
скуката на своята самота.
Там е и смисълът, любовта,
разковничето на себепознанието.
Ако смееш - постой с нея. Не бързай.
Несметните богатства са временни.
Срещнеш ли се веднъж със свободта,
там, отвъд пространството на суетата,
вразумен ще онемееш.
Обречен се да си с нея и да не бързаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
