26 апр. 2024 г., 16:22

Пространство на суета 

  Поэзия » Философская, Акростихи
352 1 1

Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта.
Постой с него, не бързай.

Разумът не познава времето,
освен когато се мъчи да избяга от
скуката на своята самота.
Там е и смисълът, любовта,
разковничето на себепознанието.
Ако смееш - постой с нея. Не бързай.

Несметните богатства са временни.
Срещнеш ли се веднъж със свободта,
там, отвъд пространството на суетата,
вразумен ще онемееш.
Обречен се да си с нея и да не бързаш.

 

© Валентин Стайков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Времепространство »

17 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??