26 апр. 2024 г., 16:22

Пространство на суета

925 1 1

Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта.
Постой с него, не бързай.

Разумът не познава времето,
освен когато се мъчи да избяга от
скуката на своята самота.
Там е и смисълът, любовта,
разковничето на себепознанието.
Ако смееш - постой с нея. Не бързай.

Несметните богатства са временни.
Срещнеш ли се веднъж със свободта,
там, отвъд пространството на суетата,
вразумен ще онемееш.
Обречен се да си с нея и да не бързаш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Стайков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...