Пространството към теб
Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг.
И този миг е тъй невероятен -
по кожата ми плъзва като лед.
Настръхвам цялата и мисълта улавям
да търси пак пространството към теб.
Но този път не искам да ù преча -
дано да го намери, ах, дано!
Не ще ми дойде в повече, усещам,
една приятна мисъл тази нощ.
Пространството към тебе е огромно
и нека е огромно щом е там.
И нека да го има, за да мога
към нещо хубаво да се стремя.
Така да ми е сладко чак до края
и с леки стъпки пътя да вървя.
Че може друго да не заслужавам,
но част поне от щастието, да!
04.03.2012
Алманах "Нова българска литература"
Издателство "Буквите"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
