Пространството към теб
Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг.
И този миг е тъй невероятен -
по кожата ми плъзва като лед.
Настръхвам цялата и мисълта улавям
да търси пак пространството към теб.
Но този път не искам да ù преча -
дано да го намери, ах, дано!
Не ще ми дойде в повече, усещам,
една приятна мисъл тази нощ.
Пространството към тебе е огромно
и нека е огромно щом е там.
И нека да го има, за да мога
към нещо хубаво да се стремя.
Така да ми е сладко чак до края
и с леки стъпки пътя да вървя.
Че може друго да не заслужавам,
но част поне от щастието, да!
04.03.2012
Алманах "Нова българска литература"
Издателство "Буквите"
© Мариела Пидева All rights reserved.
