Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг.
И този миг е тъй невероятен -
по кожата ми плъзва като лед.
Настръхвам цялата и мисълта улавям
да търси пак пространството към теб.
Но този път не искам да ù преча -
дано да го намери, ах, дано!
Не ще ми дойде в повече, усещам, ...