Прострях я
Прострях я вън да съхне на простира -
от много сълзи, май че ще мухляса.
Любов ли бе, или бездомна зима -
не искам и да знам, че разпилях се...
Да бъда кръстопът и все... погрешният,
да бъда муза, но на неразбрания,
да съм единствената... не за тебе,
а ти единствено да ме нехаеш.
Прострях я... да си съхне, уж, изхвърлена,
последната ми обич оглупяла.
А знам, че още утре ще се върне
и ще я гушна още по-разплакана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
