ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи,
един човек край мене да запее! – да гледам във добрите му очи,
на друмника – дошъл ми ненадеен, мерлото ми дано не му горчи,
на този свят дошъл като за огън, с лопатка жар да мина своя Път,
и да прощавам с щедростта на Бога за болките под лявата ми гръд,
детенце – щом го зърна да заплаче, със блага дума да го утеша,
човек не чини пукнато петаче, щом не върви с протегната душа.