18.11.2023 г., 8:51 ч.

Протегната душа 

  Поезия
124 3 2

ПРОТЕГНАТА ДУША

 

... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –

обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,

на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,

и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи,

един човек край мене да запее! – да гледам във добрите му очи,

 

на друмника – дошъл ми ненадеен, мерлото ми дано не му горчи,

на този свят дошъл като за огън, с лопатка жар да мина своя Път,

и да прощавам с щедростта на Бога за болките под лявата ми гръд,

детенце – щом го зърна да заплаче, със блага дума да го утеша,

човек не чини пукнато петаче, щом не върви с протегната душа.

© Валери Станков Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??