Умора нова върху себе си обличам.
Усещам трескаво действителността.
Защо все по-трудно ми е да обичам?
Дали обръгна вече моята душа?
Агресия, протести, викове, борби.
Във училище децата ни копират.
Осъзнавайки безсмислието - боли.
Каквото и да сторя - те не спират...
Просветна слънцето, затопли.
Зарадва ме със своите лъчи.
Отвръща Бог на мойте вопли.
Остава ний да станем по-добри!
© Красимир Всички права запазени