krchernev (Красимир Чернев)
188 3102
5.10.2013 г., 20:25 ч.

Протест на малката пианистка 

  Поезия » Друга
634 0 11

 

Две бели паячета тичат неуморно,

препъват се, изправят се и пак побягват.

Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна

клавиатурата,

но миг след миг подрежда звуци и запява.

 

Мечтаех някога... дори фалшиво пеех

как на пиано свири мойта малка дъщеря – Мария...

Роди се тя преди съвсем, съвсем да остарея

и малко поотраснала – наистина засвири.

 

Преплита пръстчета сега, чете диези и бемоли.

Поспира в миг, за да се скара на Калина.

Горката малката! Отвсякъде, отвсякъде я гонят

и все ù заповядва някой да не пипа.


 - Но как? Щом на пиано свири кака ми Мария?

И като възрастните – намръщено разгръща ноти....

Оставям шоколада

и макар че няма още песен за пиано и Калина -

облизвам пръстчетата и клавишите докосвам.

 

 

Красимир ЧЕРНЕВ

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??