Протест на малката пианистка
Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява.
Мечтаех някога... дори фалшиво пеех
как на пиано свири мойта малка дъщеря – Мария...
Роди се тя преди съвсем, съвсем да остарея
и малко поотраснала – наистина засвири.
Преплита пръстчета сега, чете диези и бемоли.
Поспира в миг, за да се скара на Калина.
Горката малката! Отвсякъде, отвсякъде я гонят
и все ù заповядва някой да не пипа.
- Но как? Щом на пиано свири кака ми Мария?
И като възрастните – намръщено разгръща ноти....
Оставям шоколада
и макар че няма още песен за пиано и Калина -
облизвам пръстчетата и клавишите докосвам.
Красимир ЧЕРНЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
