16.01.2008 г., 9:20

Протоколно

833 0 11

Протоколно с теб се запознахме.

Не помнех даже твойто име.

По сценария съдбовен заиграхме,

той предвиждаше съвместно да вървиме.

 

А пътят беше дълъг, черен...

Със странни указателни табели.

Показвайки на изток, запад, север,

каквото търсиш - не можеш да намериш.

 

Препускайки към свойта магистрала,

(любовният компас ни беше верен),

по седма степен Рихтерова скала,

разтърси ни светът враждебен.

 

Сред дупки, светофари и павета,

първокласният път не личи.

Във малки крайпътни градчета,

изгубихме наш'те мечти.

 

Вървяхме достойно, но кратко.

Страстта във душите мълчи.

Живяхме протоколно и сладко,

на раздяла - така не боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • напълно си прав! За протокола - "имало ви е!" Тук се сещам за Е. Евтимов и неговото "ОБИЧ ЗА ОБИЧ"...а после идва Дамян Дамянов с "КОГАТО СИ НА ДЪНОТО"
    Поздрави!

  • Благодаря на всички Ви!
  • А мен ме заболя...Браво, Леонид!!! Харесвам поезията ти!
  • ПРЕКРАСНО Е!!!
  • "Препускайки към свойта магистрала,

    (любовният компас ни беше верен),

    по седма степен Рихтерова скала,

    разтърси ни светът враждебен."

    СТРАХОТНО!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...