Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен...
Със странни указателни табели.
Показвайки на изток, запад, север,
каквото търсиш - не можеш да намериш.
Препускайки към свойта магистрала,
(любовният компас ни беше верен),
по седма степен Рихтерова скала,
разтърси ни светът враждебен.
Сред дупки, светофари и павета,
първокласният път не личи.
Във малки крайпътни градчета,
изгубихме наш'те мечти.
Вървяхме достойно, но кратко.
Страстта във душите мълчи.
Живяхме протоколно и сладко,
на раздяла - така не боли.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
Поздрави!