28.05.2011 г., 21:30 ч.

Провикнат шепот 

  Поезия » Друга
608 0 1

Омръзна ми все така

 мълчаливо да крещя…

Искам шепота провикнат

някой някога да чуе…

Ала нямам смелост да крещя…

И скрит е даже и страха.

Боже, всичко е лъжа!

Истината отново закъсня,

къде ли крила се бе тя…?

И отново отронвам

суха сълза,

някой дали я видя?

Ще почакам тука сама…

Ще хвана самотата за ръка.

Но заклела съм се - няма да крещя,

няма да покажа и страха,

само ще шептя -

приказки за любовта,

може би ще дойде и Тя,

за Бога - откога я чакам

тая моя мечта…

© Влади Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??