Провикнат шепот
859
0
1
Омръзна ми все така
мълчаливо да крещя…
Искам шепота провикнат
някой някога да чуе…
Ала нямам смелост да крещя…
И скрит е даже и страха.
Боже, всичко е лъжа!
Истината отново закъсня,
къде ли крила се бе тя…?
И отново отронвам
суха сълза,
някой дали я видя?
Ще почакам тука сама…
Ще хвана самотата за ръка.
Но заклела съм се - няма да крещя,
няма да покажа и страха,
само ще шептя -
приказки за любовта,
може би ще дойде и Тя,
за Бога - откога я чакам
тая моя мечта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Влади Иванова Всички права запазени
