20.05.2021 г., 22:34 ч.
Прозаично
Спокойна съм. Както никога досега.
Нетипично е. Дори мисълта не ми бяга.
Изпитвам малко обич и малко тъга.
Навярно толкова, колкото ми приляга.
Спокойна съм, разглеждам новия ден.
По една случайност се роди пред очите ми.
Дойде с вой на кучета, бензинови изпарения
и ситен дъжд по прозорците на колите.
Спокойна съм. Обръщам на слънцето гръб
и по рефлекс посягам към кафето и млякото.
Не ме вълнува какъв ще бъде денят.
Свободна съм. Един свободен удавник в нормалното.
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми, дори на мен ми стана спокойно, когато го четях!
-
Градът е красив, Силви. Зависи какви мисли ни разбуждат. Днес със сигурност е по-хубав от вчера и нека такъв да е всеки ден и за всички ни 🍀🤗
За поезията, не знам.... Изчезна ми музата напоследък. Дано да не е ударил дванайстият й час в полунощ и балът да е приключил🤭 -
Мисля си, че всяко стихотворение може да се превърне проза и всеки разказ в поезия. Тънкостта е в детайлите. Тук ми стана поетично от наглед малките неща, проекцията върху лирическата и едновременно освободеността й от тях. А иначе градът сутрин е толкова красив, с всичките му аромати, пробуждащи се шумове и атмосферни особености.
-
Никъде не бъркаш, Иржи. И импулсивните изпадат в летаргия, утихват или просто си дават почивка 🙂
Честит празник от мен 📝🌺 -
Дори и един импулсивен човек, какъвто мисля, че си, в даден момент се потопява в някакво спокойствие...Дали той си го налага, дали природата му го прави, но е полезно! Защото и един ластик, ако само го опъваш и...ще се скъса!
И тогава изпитва удоволствието от свободата! А тя е точно в прозаичното, нормалното! Нещо май объркано го обясних... -
Трябва да опиташ хубаво дайкири. Има наколко вариации, но не започвай с плодовите. За мен най-готиното си остана на едно заведение в Созопол😉 Ледено, вкусно, тръпчиво и АДСКИ силно. Разбрах, че нещо ми липсва (все пак съм му познавачка), но бях с още десет мацки купонджийки, беше ни ударила обедната жега и не обърнах внимание. На третото не издържах и отидох да похваля тоз великолепен барман. Викам му: евала, пич много ти се получава дайкирито! А той: ми не знам, счупи ми се блендера, не можах да смеля леда и ми беше неудобно да сложа бучки, но...ромът е от фризера🤦♀️😄
Тъй че, Ив, внимавай за ситно смляния лед. Няма ли го....не е лесно🤪
Отивам да си допиша нещо. Неслънчево 😊 -
И добре, че минава!
-
Руми, измамна е да, но докато мигна и минава. Или докато трае вдъхновението, не съм засичала 🙂
Ив, изгревите и залезите мъчат нещастно влюбените. На мен само ми стоплят дайкирито. Нищо страшно 🍸🌞 -
Поздрави Ирина, но и аз като Стойчо! Нещо отвътре се готви, гори и още не знаеш какво е и кой ще е удавника накрая! Измамна свобода!
-
Пепи, Ирен, Генек, привет!🤗
Ирен реабилитира деня, че и ме вдъхнови, но аз мога да си го изкарам на някой друг 🙂
Как мръсно прежуря слънцето!
Защо всички припадат по него?!
Намирам го за съвсем налудничаво
и усмивката му за лицемерна.
Пече напук на цялата ми съсипаност,
провира се манияшки през щорите.
Краде деня, покоя и мислите ми.
Ужасно ловък и зъл саботьор е!
И съвсем не е същото слънце,
под което преди време те срещнах.
Нито сластно,
нито великодушно.
Жълто кръгче на гърба на Вселената.
Но това, само в името на поетечните заигравки❤🌞 -
Стабилно хубаво...
-
А всъщност не винаги е сива прозата.
Не знам защо и лепнаха такова прозвище.
Нима все поезията търсят хората…?
Писателите в проза ни разказват за любов, за болките,
За скритите съкровища
в живота и за трудни нанагорнища.
За лъжи, предателства, но и за доблест,
И за човешко щастие, и за болест.
Написан ден във проза, няма рими - ясно,
но не винаги в прозата на емоциите им е тясно.
Не винаги е суха, нито скучна…
А може би се правя, че нещо не разбирам,
И някак много искам деня пред теб да реабилитирам.
-
Как няма да си спокойна, като "Не ме вълнува какъв ще бъде денят." - наслаждаваш се на мига.
Хареса ми! -
Зиги, такова чисто детенце си! Не, не, не, са отговорите, но ти го знаеш прекрасно. Няма малка обич, нито малка тъга, свободата не се чувства комфортно в калъп, а денят е вълнуващ дори и когато е свъсен и плаче ☔🌈🍀
-
Стойчо, не грешиш нито за настроението, нито за чувствата, от които произтича. Много нежна душа си ти🌱
Слава богу "нормалността" ми е в граници, а аз имам сърце на дресьор и не й позволявам да ми се качва на главата 😉
Миг, преминаваме към практика. В Египет сега е сезонът за гмуркане 😊 -
Уау, финалът много ми хареса... има сякаш много пластове в този стих, та още го обмислям и го четох няколко пъти. Кефят ме такива творби, които ме карат да спра и да се замисля дали правилно съм разбрал, какво съм разбрал и прочее. Какво е свободата? Има ли истинска свобода? Има ли спокойствие наистина? Денят може ли да спре да вълнува? Колко обич и колко тъга прилягат на човека? Ей такива въпроси ми се въртят в главата. Философски. Браво! 😊
-
Пътуването започвало с първата крачка , деня с капучино, "Прозаичното " с проза , а дайвинга ..........в дълбочина ! Явно на теория съм отличник ! Усмих!
-
Зад това привидно спокойствие нещо гори,нещо тлее...
Много ми допада този емоционален заряд на сдържаност в която тишината минорно плаче за любов!
Може би, греша в настроението ,но едва ли и в чувствата на самотата.
Естествено е да съдя повече по себе си, но това не променя и е валиден усет за красивата печал при другите.
Поздравления, Ирина! -
Добро утро, народе! Драго ми е🌞
Това измамно спокойствие наистина е дълбока и мътна вода. И, въпреки че имам опит с такава, предпочитам да се гмуркам в по-прозрачни, живописни и безопасни водоеми. По възможност с инструктор. Даже задължително с инструктор!🌊🏊♀️🏊♂️
Миг, добра идея е капучиното. С дайвинга как си 🤔 -
"Не ме вълнува какъв ще бъде денят."
Ден без вълнения?
Значи нервите здрави са.
Туй си е постижение
Все по-рядко явява се.
-
Това "спокойна съм" започва да звучи малко изнервящо към края спокойна съмммм оммммм "свободен удавник в нормалното" -омммм Но щом "мисълта не ти бяга" може и "боса по асфалта"
-
Бъдещото пренадлежи на лентяите! На Планетата , на Вселената и писна от действени некъдърници ! Крайно време е да си отдъхнем от Вся и Все! Пиши ме в твоята партия ! Без членски внос събрания и ала бала , само капучино и мързеливи слънчеви зайчета !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Мини! И красива нощ ти желая 🌌