Прозаично

Поэзия

1.1K 8 23

Спокойна съм. Както никога досега.

Нетипично е. Дори мисълта не ми бяга.

Изпитвам малко обич и малко тъга.

Навярно толкова, колкото ми приляга.

Спокойна съм, разглеждам новия ден.

По една случайност се роди пред очите ми.

Дойде с вой на кучета, бензинови изпарения

и ситен дъжд по прозорците на колите.

Спокойна съм. Обръщам на слънцето гръб

и по рефлекс посягам към кафето и млякото.

Не ме вълнува какъв ще бъде денят.

Свободна съм. Един свободен удавник в нормалното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иринакис (Ирина Колева)

А дали не е и това идеята. Почти хипнотично спокойствие
Благодаря ти, Мини! И красива нощ ти желая 🌌

2021-05-31T22:18:52+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хареса ми, дори на мен ми стана спокойно, когато го четях!

2021-05-31T20:41:15+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Градът е красив, Силви. Зависи какви мисли ни разбуждат. Днес със сигурност е по-хубав от вчера и нека такъв да е всеки ден и за всички ни 🍀🤗
За поезията, не знам.... Изчезна ми музата напоследък. Дано да не е ударил дванайстият й час в полунощ и балът да е приключил🤭

2021-05-27T09:00:45+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Мисля си, че всяко стихотворение може да се превърне проза и всеки разказ в поезия. Тънкостта е в детайлите. Тук ми стана поетично от наглед малките неща, проекцията върху лирическата и едновременно освободеността й от тях. А иначе градът сутрин е толкова красив, с всичките му аромати, пробуждащи се шумове и атмосферни особености.

2021-05-27T08:46:12+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Никъде не бъркаш, Иржи. И импулсивните изпадат в летаргия, утихват или просто си дават почивка 🙂
Честит празник от мен 📝🌺

2021-05-24T11:37:27+03:00