13.09.2007 г., 13:21 ч.

Прозаично за Любовта 

  Поезия
830 0 7

Прозаично за Любовта


Любовта... за нея ли питаш?

Не е писалка -

пълниш с мастило

и розово пишеш.

Не е запалка -

слагаш гориво

и мигове палиш.

Не е лепило -

сипваш малко

и блянове дишаш.

Не е закачалка -

гладиш грижливо

и забравено пазиш.


Любовта...

Тя е четка за устни -

рисува думи - и горчиви, и вкусни.

Тя е птица в ръцете -

пее ласкаво, и с болка - и двете.

Тя е светулка в окото -

угасва понякога там заревото.

Тя е бурен в сърцето -

от корен дълбок то е превзето.


Тя не пита защо, как и колко!?

Любовта е посока!

Обичаш... и толкова!

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??