Прозаично за Любовта
Прозаично за Любовта
Любовта... за нея ли питаш?
Не е писалка -
пълниш с мастило
и розово пишеш.
Не е запалка -
слагаш гориво
и мигове палиш.
Не е лепило -
сипваш малко
и блянове дишаш.
Не е закачалка -
гладиш грижливо
и забравено пазиш.
Любовта...
Тя е четка за устни -
рисува думи - и горчиви, и вкусни.
Тя е птица в ръцете -
пее ласкаво, и с болка - и двете.
Тя е светулка в окото -
угасва понякога там заревото.
Тя е бурен в сърцето -
от корен дълбок то е превзето.
Тя не пита защо, как и колко!?
Любовта е посока!
Обичаш... и толкова!
© Теди Савчева All rights reserved.
