Прозаично за романтичното
просто една обикновена история...
толкова много има такива...
:)
Тя е момиче, свикнало с дрънкулки,
той, пък – добро, порядъчно момче.
Днес, сякаш дивни гълъбчета, пърхат,
но утре - щом Шампанско не тече…
И с гръб се обърне, невярна, Съдбата,
мечти посивеят, проплаче... дете -
тя често си спомня за лукса оттатък,
защо ли смени Ривиера с... панел?
А той, Романтика, не вижда, че ето –
трамваят е мръсен, усмивките – кът,
потъва си в някакво приказно лято,
с букет се опитва, да върне мигът!
И точно тогава, ранена, но с блясък,
сред думи на болка, събрала кураж,
смутено ще стъпва с нозете си боси
и тихо ще моли за шанс, Любовта!
Дали, ще я чуят и пак помежду им,
искра ще припламне от онзи рефрен,
ще срещнат на кея, предишният Юли,
с Море ще се слеят, а то ще светлей?
Не зная,... а колко бих искал да мога,
аз днес да им кажа, не утре, а Днес!
Щом търсиш Олтарът на своята Обич,
ще трябва да влезеш във Храма, поне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
