Прозорецът на твоите очи
Седя на прозореца на твоите очи,
вятърът подухва и слънцето блести.
Далече долу тъмно е, там душата ми пълзи.
Върху нея падат, приковават я, солените сълзи.
Студено е, на перваза на твоите очи.
По разкъсаните навици нищо не личи.
Чувствата едва мъждукат, дребни и плашливи,
подават по око, страхуват се от думите фалшиви.
Красиво е на прозореца на твоите очи.
Вдишвам жадно, гледам и усещам те почти.
Косата разпиляна е, устните са от стъкло и ситен пясък.
Молбата неразбрана е, долу нещо падна, чу се крясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Григор Антонов Всички права запазени
