vinetura (Радост Иванова)
7 4
11.01.2008 г., 15:27 ч.

прозрачно сиво 

  Поезия » Любовна
635 0 2

ПРОЗРАЧНО СИВО

 

Мило, колко си далеч от мен, не искам края.

Колко път да извървя, за да те срещна,

 случайно или не - да те позная.

 Там, където битието е прозрачно сиво,

 твоят зов да бликне в безкрая.

 Горе, в облаците гъсти, мислите се реят,

 може би наивно, ще налеят и узреят.

 Може би с мислите ще стигна теб и сетивата,

 А когато не заспивам, ще потърся и луната.

 И по стълбицата на съня, ще изкача

спомените наши, времето ще удължа,

 за да те прегърна, с протегнати във въздуха ръце,

 достигам пръстите си, накланям тялото си.

 Изключвам мислите, усмихвам се,

 за да се събудя в утринта,

 а тъгата - да се прероди в радостта!...

© Радост Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??