прозрачно сиво

Jan 11, 2008, 3:27 PM

Poetry » Love

594 0 2

ПРОЗРАЧНО СИВО

Мило, колко си далеч от мен, не искам края.

Колко път да извървя, за да те срещна,

случайно или не - да те позная.

Там, където битието е прозрачно сиво,

твоят зов да бликне в безкрая.

Горе, в облаците гъсти, мислите се реят,

може би наивно, ще налеят и узреят.

Може би с мислите ще стигна теб и сетивата,

А когато не заспивам, ще потърся и луната.

И по стълбицата на съня, ще изкача

спомените наши, времето ще удължа,

за да те прегърна, с протегнати във въздуха ръце,

достигам пръстите си, накланям тялото си.

Изключвам мислите, усмихвам се,

за да се събудя в утринта,

а тъгата - да се прероди в радостта!...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-11T16:38:52+02:00

Хубаво е, когато тъгата
се преражда в радостта...
много, много ми хареса.
с обич, Радост.
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-01-11T16:18:29+02:00

Само поздравления за стиха! Много е хубаво...