прозрачно сиво
ПРОЗРАЧНО СИВО
Мило, колко си далеч от мен, не искам края.
Колко път да извървя, за да те срещна,
случайно или не - да те позная.
Там, където битието е прозрачно сиво,
твоят зов да бликне в безкрая.
Горе, в облаците гъсти, мислите се реят,
може би наивно, ще налеят и узреят.
Може би с мислите ще стигна теб и сетивата,
А когато не заспивам, ще потърся и луната.
И по стълбицата на съня, ще изкача
спомените наши, времето ще удължа,
за да те прегърна, с протегнати във въздуха ръце,
достигам пръстите си, накланям тялото си.
Изключвам мислите, усмихвам се,
за да се събудя в утринта,
а тъгата - да се прероди в радостта!...
© Радост Иванова All rights reserved.
