ПРОЗРАЧНО ЯСЕН Е СВЕТА
Останал без думи,
Върви той по прашните друми.
Чуди се на глупостта,
налегнала света.
Блъскан от живота
той падал и ставал е пъти наред.
А сега препатил от болка
Върви с поглед отправен напред.
Презира той чуждите очи,
ненавижда техните души.
Наивност и завидна простота,
чете във техните сърца.
Излишно е да ги познава,
прозрачно ясни са му те,
като отворената книга
за старото пораснало дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Всички права запазени