31.05.2019 г., 1:18

Прозрение

668 4 3

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?

                                          Мел Гибсън

 

Напуска ни животът
частица по частица.
Просвирените ноти
спят под крило на птица.

 

И лудите възторзи
и ласкавите думи
почукват сляпо морза
на истини безумни.

 

А любовта залязва -
търкулнато петаче -
в подмамващата пазва
на самотата. Плаче 

 

невинността сломена
от обещани срещи.
Тъгата е стаена
в сълзѝ на нежни свещи.

 

Макар и вездесъщи
не сме безсмъртни, зная
и всеки дъх ни връща
обратно към Безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...