May 31, 2019, 1:18 AM

Прозрение

  Poetry
670 4 3

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?

                                          Мел Гибсън

 

Напуска ни животът
частица по частица.
Просвирените ноти
спят под крило на птица.

 

И лудите възторзи
и ласкавите думи
почукват сляпо морза
на истини безумни.

 

А любовта залязва -
търкулнато петаче -
в подмамващата пазва
на самотата. Плаче 

 

невинността сломена
от обещани срещи.
Тъгата е стаена
в сълзѝ на нежни свещи.

 

Макар и вездесъщи
не сме безсмъртни, зная
и всеки дъх ни връща
обратно към Безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...