laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
31 мая 2019 г., 01:18

Прозрение 

  Поэзия
491 4 3

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?

                                          Мел Гибсън

 

Напуска ни животът
частица по частица.
Просвирените ноти
спят под крило на птица.

 

И лудите възторзи
и ласкавите думи
почукват сляпо морза
на истини безумни.

 

А любовта залязва -
търкулнато петаче -
в подмамващата пазва
на самотата. Плаче 

 

невинността сломена
от обещани срещи.
Тъгата е стаена
в сълзѝ на нежни свещи.

 

Макар и вездесъщи
не сме безсмъртни, зная
и всеки дъх ни връща
обратно към Безкрая.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е за жалост, живеем последен живот! Красиви, но тъжни строфи! Поздравления!
  • "Тъгата е стаена
    в сълзѝ на нежни свещи."
    !!!
  • Така е. С всеки ден по малко си отиваме...
Предложения
: ??:??