ninasar (Nina Sarieva)
244 1985
1.08.2021 г., 21:57 ч.

Прозрение 

  Поезия » Философска
171 1 7

Звездите са студени тази нощ.

Блестят като изцъклени светулки.

В огромния небеснозвезден кош

пулсират космолитните отломки

на кораби със пътници изгубени

в затворения свят на самотата си.

 

Аз вярвам - има свят във нас,

тъй истински реален, но невиди

И тез звезди са всъщност мисълта

на търсещите светлина сред нищото.

 

Ще го отрие всеки някой ден,

света на безметежната наслада, 

когато се почувства окрилен,

изгонил свойте демони във ада.

 

Звездите ще празнуват тази нощ

и ще блестят, като парченца злато

в небесния величествен разкош.

И Душата ще намери Тялото!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Чудесно!
  • Не, не държа.Важното е, че ти го знаеш.
  • За нищо Нямаше как да подмина изцъклените светулки, даже смятам да ги ползвам в речника си. Държиш ли да казвам, че са твои, винаги, когато ги ползвам?
  • Всеки изразява своите усещания, по своя си начин. Различни сме и това е хубавото. Иначе щеше да е скучно.
    Благодаря ви ИнаКалина и Щураче за коментарите! Фактът, че сте обърнали внимание на написаното от мен ми дава стимул да продължа да изразявам себе си.
  • изцъклено злато - може би на това прилича изгубеният в самотата пътник
  • Странна работа, душата търси тяло? Звучи, като обладаване от демон. Има красиво казани неща тук. Обаче "космолитни"? Космополитни ли е? Изцъклени светулки - това ме срази. Аз очите не мога да им видя на светулките, а ти... Сигурно е, защото не съм виждала оцъклени
Предложения
: ??:??