Ти си непозната, страстна песен,
която чувам за първи път.
Ти си забравената ми огромна сила
да създавам.
Ти си утехата,
която даже не сънувам.
Ти си новият аромат
на мускус и сласт по тялото ми.
Ти си огледалото,
в което, като се поглеждам,
ставам все по-хубава.
Ти си паралелна реалност,
с която не се срещнах,
но вече знам, че я има.
© Ина Костова Всички права запазени