9 окт. 2007 г., 13:57

Прозрение 

  Поэзия
543 0 3
 

Ти си непозната, страстна песен,

която чувам за първи път.

Ти си забравената ми огромна сила

да създавам.

Ти си утехата,

която даже не сънувам.

Ти си новият аромат

на мускус и сласт по тялото ми.

Ти си огледалото,

в което, като се поглеждам,

ставам все по-хубава.

Ти си паралелна реалност,

с която не се срещнах,

но вече знам, че я има.

© Ина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??