Ти си непозната, страстна песен,
която чувам за първи път.
Ти си забравената ми огромна сила
да създавам.
Ти си утехата,
която даже не сънувам.
Ти си новият аромат
на мускус и сласт по тялото ми.
Ти си огледалото,
в което, като се поглеждам,
ставам все по-хубава.
Ти си паралелна реалност,
с която не се срещнах,
но вече знам, че я има.
© Ина Костова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
