Прозрение
808
0
1
Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро...
Щастливи били само лошите.
Но продължавам да вярвам, че то си идва само,
богатството, вярвам, е във галошите.
Защо живеем във свят на омраза?
Защо купуваме всичко с пари?
Защо пръскаме тази зараза?
Защо просто не бъдем добри?
Обичайте се, моля ви, хора,
създайте живот, пълен с мечти!
Хвърлете лошото на боклука във двора,
отървете се от тия сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени
