2.09.2011 г., 22:39 ч.

Прозрение 

  Поезия » Любовна
637 0 0

Тихичко ще си мълча -

дано да е добре така.

Мечтите тънат в нищета,

когато с теб ги споделя.

Не искам нищо от това,

щом гледаш своята страна!

 

Не те обиждам, пък сега

пак ми се сърдиш - хей така,

и укори, надлъгване

и приказки за тръгване...

Гледам те и знам сега,

че тихичко ще си мълча...

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??