Прозрение
В памет на мъжа ми
Опитвам се да си спомня лицето ти...
Своенравното време го е изтрило.
Остана ми споменът за ръцете ти -
спокойни, добри и по мъжки силни.
Опитвам се да си спомня висок ли си... Колко?
(Винаги съм харесвала високи мъже).
Отляво намества се старата болка
и ме пристяга със яко въже.
Помня смеха ти, помня как пееш,
помня един твой жест, много любим...
Ти си до мен! Тук! Още живееш!
Внезапно погледнах... към нашия син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
