laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
31.10.2010 г., 9:57 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
648 0 14

                                                                     В памет на мъжа ми

 

 

Опитвам се да си спомня лицето ти...

Своенравното време го е изтрило.

Остана ми споменът за ръцете ти -

спокойни, добри и по мъжки силни.

 

Опитвам се да си спомня висок ли си... Колко?

(Винаги съм харесвала високи мъже).

Отляво намества се старата болка

и ме пристяга със яко въже.

 

Помня смеха ти, помня как пееш,

помня един твой жест, много любим...

Ти си до мен! Тук! Още живееш!

Внезапно погледнах... към нашия син.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти изпращам светулчина прегръдка, Нина, дано от нея да ти стане по-леко! Прекрасно стихотворение - изповед със законен житейски финал - продължението на починалия ти съпруг в сина ви.
    Аплодисменти, мила!
  • поклон, Нина....
  • Трогателно!Поклон!
  • Скъпите хора оставят незаличима следа в сърцата ни. Откровен и вълнуващ стих!
  • ПОКЛОН до земята на теб и на скьпоценното което си загубила!!!
  • Трудно ми е да коментирам...
  • Поклон пред паметта му!
  • Стихът ти вълнува! Съжалявам, че съдбата ти е поднесла преди години такъв удар, но също знам, че си силна духом. Поздрав!
  • Поклон!
    Остави ме без думи...
  • Красив, затрогващ стих!
  • Прозрение

    !!!*

    ((( )))
  • Благодаря ви за подкрепата , мили приятели.Това стихотворение е много съкровено за мен!Мъжът ми почина преди 9 години неочаквано , нелепо и трагично...А беше само на 40.Слава Богу , остана ми синът ми! А той наистина е копие на баща си...Надявам се и да е наследил най-добрите му качества....Може би в това е смисълът на децата .....свързват ни навеки с даден човек....
  • Силно въздействащо стихотворение!
  • разплака ме
Предложения
: ??:??