Oct 31, 2010, 9:57 AM

Прозрение

  Poetry » Other
826 0 14

                                                                     В памет на мъжа ми

 

 

Опитвам се да си спомня лицето ти...

Своенравното време го е изтрило.

Остана ми споменът за ръцете ти -

спокойни, добри и по мъжки силни.

 

Опитвам се да си спомня висок ли си... Колко?

(Винаги съм харесвала високи мъже).

Отляво намества се старата болка

и ме пристяга със яко въже.

 

Помня смеха ти, помня как пееш,

помня един твой жест, много любим...

Ти си до мен! Тук! Още живееш!

Внезапно погледнах... към нашия син.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз ти изпращам светулчина прегръдка, Нина, дано от нея да ти стане по-леко! Прекрасно стихотворение - изповед със законен житейски финал - продължението на починалия ти съпруг в сина ви.
    Аплодисменти, мила!
  • поклон, Нина....
  • Трогателно!Поклон!
  • Скъпите хора оставят незаличима следа в сърцата ни. Откровен и вълнуващ стих!
  • ПОКЛОН до земята на теб и на скьпоценното което си загубила!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...