Oct 31, 2010, 9:57 AM

Прозрение

  Poetry » Other
823 0 14

                                                                     В памет на мъжа ми

 

 

Опитвам се да си спомня лицето ти...

Своенравното време го е изтрило.

Остана ми споменът за ръцете ти -

спокойни, добри и по мъжки силни.

 

Опитвам се да си спомня висок ли си... Колко?

(Винаги съм харесвала високи мъже).

Отляво намества се старата болка

и ме пристяга със яко въже.

 

Помня смеха ти, помня как пееш,

помня един твой жест, много любим...

Ти си до мен! Тук! Още живееш!

Внезапно погледнах... към нашия син.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз ти изпращам светулчина прегръдка, Нина, дано от нея да ти стане по-леко! Прекрасно стихотворение - изповед със законен житейски финал - продължението на починалия ти съпруг в сина ви.
    Аплодисменти, мила!
  • поклон, Нина....
  • Трогателно!Поклон!
  • Скъпите хора оставят незаличима следа в сърцата ни. Откровен и вълнуващ стих!
  • ПОКЛОН до земята на теб и на скьпоценното което си загубила!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...