27.10.2011 г., 17:41 ч.

Прозрение след слепота 

  Поезия » Любовна
675 0 16

 

ПРОЗРЕНИЕ СЛЕД СЛЕПОТА

 

Скършена от плод лоза

плаче с неизпитото си вино,

неизпята песента умря

още в полета на нелетяло пиле.

 

Ляга в мислите мъгла,

радостите в хлад обвива,

бяга искреният смях

от душа, обречена на зима.

 

Без да има сторен грях –

скръбна и унила си отива.

Сън дано да е била

тази притча сатанинска.

Истинска е само любовта,

която няма бряг и пристан.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??