Прозрение след слепота
ПРОЗРЕНИЕ СЛЕД СЛЕПОТА
Скършена от плод лоза
плаче с неизпитото си вино,
неизпята песента умря
още в полета на нелетяло пиле.
Ляга в мислите мъгла,
радостите в хлад обвива,
бяга искреният смях
от душа, обречена на зима.
Без да има сторен грях –
скръбна и унила си отива.
Сън дано да е била
тази притча сатанинска.
Истинска е само любовта,
която няма бряг и пристан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
