9.01.2010 г., 13:03

Прозрения

960 0 22


Да се събудиш трудно 
след  кошмар,
развихрил се
в самия тебе,
илюзии погрешни
надживял,
а сенките извадил си 
на светло.

В очите да погледнеш
същността,
сили да откриеш за...  
усмивка.
То значи, че приел  си
любовта,
изхвърляйки лустросана
обвивка.

Израснал си
с последния урок -
след криза
идват и  прозрения.
Животът  енергиен е
поток,
прекъснеш ли го - 
няма изцеление.


Трябват  чиста топлина
и светлина,
и Вяра трябва, 
за да  се съвземеш
от  тъмното 
на  другата страна.
Душата си 
изцяло да приемеш.


Че силни сме,
дори във слабостта,
признавайки открито
лудостта си.
Обичаме на глас
и   без  вина,
подтискайки първичното -
страстта си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...