9 янв. 2010 г., 13:03

Прозрения 

  Поэзия » Философская
774 0 22


Да се събудиш трудно 
след  кошмар,
развихрил се
в самия тебе,
илюзии погрешни
надживял,
а сенките извадил си 
на светло.

В очите да погледнеш
същността,
сили да откриеш за...  
усмивка.
То значи, че приел  си
любовта,
изхвърляйки лустросана
обвивка.

Израснал си
с последния урок -
след криза
идват и  прозрения.
Животът  енергиен е
поток,
прекъснеш ли го - 
няма изцеление.


Трябват  чиста топлина
и светлина,
и Вяра трябва, 
за да  се съвземеш
от  тъмното 
на  другата страна.
Душата си 
изцяло да приемеш.


Че силни сме,
дори във слабостта,
признавайки открито
лудостта си.
Обичаме на глас
и   без  вина,
подтискайки първичното -
страстта си.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??