23.10.2022 г., 10:40

Пръжки с песто

1.4K 3 16

След няколко… експеримента

със скъпи маркови вина,

преминах пак на наша мента

в дома на бившата жена.

 

Вечерях с нея… много често:

Гостувах й почти през ден.

Обичах - пръжките със песто,

които пържеше за мен.

 

Аз сладко с нея си приказвах.

Усмихвах й се през нощта.

За пръжките й се подмазвах,

като я мачках по гърба.

 

Веднъж - когато й намествах

със длани схванатия таз,

тя почна, страшно интересно

да ме опипва в този час.

 

По кръста ми прокара пръсти,

и нарисува там сърце!

А плочките ми - доста тлъсти

ги гушна с двете си ръце!

 

И аз - глупака, бързо сбърках.

На нопора не издържах.

Сгреших фатално, и побърках

тотално бившата жена:

 

Приложих мой коронен номер:

Направих се на изморен.

Наметнах своя стар пуловер

и си отидох този ден.

 

Постъпих, страшно неуместно:

Отказах й без капка срам!

И вече… няма пръжки с песто,

а мента пия… нощем сам.

 

 

Юри

Йовев 

Октомври 

2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дени, повече от тридесет години ги извайвам тези плочки! Страхотни са! 😀😀😀
  • Тлъсти плочки, Юри 😂😂😂
  • Ели, Краси! 😊
    Радвам се, че си “ремонтирана”, Иржи! 😊👍 Гледам само напред! 😀
  • Затова никога бивше, никога старо, Юри! Въпреки поговорката "Старата любов ръжда не хввща"....А само да не пиеш сам....не си струва! Да не съжалява лирическия ти! Той толкова лесно "хваща" нов обект!!...
  • Голяма издънка, Юри! 😀😀

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...