12.07.2020 г., 8:16 ч.

Психология на изповедта на една майка 

  Поезия
701 0 0
Няма оправдание моята постъпка,
акт на глупост,
в младост неразумна.
Дори не заслужавам прошка!
Самата лудост
била, тогава, мисълта ми безразсъдна.
Боже, колко тъпа кучка съм,
цял живот не стига,
думите са слаби да се извиня!
Подлост,
срам, позор...
Самообвинения душата ми нагърчат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Предложения
: ??:??